Разликата между фосфатирането и пасивирането на металите се състои в техните цели и механизми.

Фосфатирането е основен метод за предотвратяване на корозия в метални материали.Неговите цели включват осигуряване на защита от корозия на основния метал, служене като грунд преди боядисване, подобряване на адхезията и устойчивостта на корозия на покривните слоеве и действа като смазка при обработката на метали.Фосфатирането може да се категоризира в три типа въз основа на приложенията му: 1) фосфатиране на покритие, 2) фосфатиране със смазване чрез студено екструдиране и 3) декоративно фосфатиране.Може също да се класифицира по вида на използвания фосфат, като цинков фосфат, цинк-калциев фосфат, железен фосфат, цинк-манганов фосфат и манганов фосфат.Освен това фосфатирането може да се категоризира по температура: високотемпературно (над 80 ℃) фосфатиране, среднотемпературно (50–70 ℃) фосфатиране, нискотемпературно (около 40 ℃) фосфатиране и стайна температура (10–30 ℃) фосфатиране.

От друга страна, как възниква пасивацията в металите и какъв е нейният механизъм?Важно е да се отбележи, че пасивацията е явление, причинено от взаимодействия между металната фаза и фазата на разтвора или от междинни явления.Изследванията показват въздействието на механичната абразия върху металите в пасивирано състояние.Експериментите показват, че непрекъснатото триене на металната повърхност причинява значително отрицателно изместване на металния потенциал, активирайки метала в пасивирано състояние.Това показва, че пасивацията е междинно явление, възникващо, когато металите влязат в контакт със среда при определени условия.Електрохимичната пасивация възниква по време на анодната поляризация, което води до промени в потенциала на метала и образуването на метални оксиди или соли върху повърхността на електрода, създавайки пасивен филм и причинявайки пасивация на метала.Химическата пасивация, от друга страна, включва директното действие на окислители като концентрирана HNO3 върху метала, образувайки оксиден филм върху повърхността или добавянето на лесно пасивиращи се метали като Cr и Ni.При химическо пасивиране концентрацията на добавения окислител не трябва да пада под критична стойност;в противен случай може да не предизвика пасивация и може да доведе до по-бързо разтваряне на метала.